Дърветата на парка
Борисова градина е засадена от хора, които не са очаквали да видят дърветата си големи. Днес под тях се разхождат праправнуците им. Ето кои дървета си струва да потърсите и кога паркът е най-красив.
Първи се събуждат върбите около езерото — още през март клоните им позеленяват като светъл воал. Под дъбовете цъфтят минзухари и кокичета, а през април идва редът на японските вишни и конските кестени по главната алея. Това е времето, когато паркът звучи най-силно: косове, синигери, кълвачи.
Съвет: в средата на април тръгнете рано сутрин по алеята към Цариградско шосе. Цветът на кестените е като бели свещи, а на светлината изглеждат почти прозрачни.
През юни алеите ухаят на липа. Старите липи са по периферията на парка и миризмата им се усеща, преди да ги видите. В горещите дни най-приятно е под чинарите — те дават най-гъстата сянка и кората им се лющи на петна, като камуфлаж.
Вечерите са дълги и топли. Голямата поляна се пълни с одеяла, книги и тихи разговори, а след залез над тревата прелитат светулки.
Ако трябва да избера един месец, бих казал октомври. Кленовете стават жълти и червени, дъбовете — медни, а кестените пускат лъскавите си плодове право в краката ви. Катериците са навсякъде и вече почти не се плашат от хората.
През ноември утрините често са мъгливи и паркът става тайнствен — алеите изчезват след двайсетина метра, а фенерите светят още дълго след изгрев.
Без листа паркът показва скелета си. Едва тогава се вижда колко огромни са старите дървета и как клоните им се преплитат над алеите. Ако падне сняг, Голямата поляна се превръща в пързалка за шейни, а следите на катериците личат по белия килим.
Зимата е и най-доброто време да наблюдавате птици — без листата те се виждат лесно, а хранилките по клоните привличат синигери и червеногръдки.
Малък хербарий
Старите дървета са по-крехки, отколкото изглеждат. Корените им се простират далеч извън короната и всяко утъпкване на почвата, всеки огън или паркирана кола ги наранява. Не катерете дърветата с табелки, не късайте цвят от вишните и не закачвайте хамаци на тънки клони.
„Който посади дърво, без да очаква да седне под сянката му, е разбрал за какво е паркът.“ — стара поговорка, която често си припомням тук
Следващата спирка: маршрутът с карта, който минава покрай повечето от дърветата в хербария.
