Езерото Ариана

Ариана е най-старото от езерата в Борисова градина и със сигурност най-обичаното. Изкопано е в първите години на XX век, а името му идва от бирата „Ариана“, чиято пивоварна е стояла наблизо. За много софиянци то е първият спомен от парка: разходка с родителите, хляб за патиците, снимка на мостчето.

Самото мостче е малко — човек го прекосява с десетина крачки, — но гледката от средата му си струва спирането. На север водата отразява кестените по брега, на юг се виждат върбите, които свеждат клони почти до повърхността. В ясна сутрин зад тях се показва и Витоша.

Лятото на водата

От май до края на септември по езерото плават лодки под наем. Най-тихо е в делничните утрини, преди десет часа, когато водата е гладка и още няма опашка. В неделя следобед бреговете се изпълват със семейства и улични музиканти, а пейките се заемат още преди обяд.

Ако търсите сянка, тръгнете по северния бряг. Там дърветата са по-високи и пейките остават на хладно дори в юлските следобеди. От южната страна пък е по-светло и по-удобно за малки деца — тревата стига почти до водата, а патиците идват съвсем близо.

Зимата и пързалката

Когато стане студено, край езерото отваря пързалка и мястото се превръща в съвсем друг свят: музика, светлини, горещ чай в картонени чаши. Самото езеро рядко замръзва изцяло — по-скоро по края се образува тънка ледена кора, по която кацат гларусите.

„Не хранете патиците с бял хляб. По-добре им донесете малко овесени ядки или нарязана маруля — и на тях, и на водата ще им е по-добре.“ — табелка на брега, която бих искал да виждам по-често

Кой живее тук

Освен зеленоглавите патици, които всички познават, през зимата на Ариана се появяват гларуси и понякога лиски. В тръстиките на източния бряг има костенурки — в топли дни излизат да се пекат на камъните. Вечер над водата летят прилепи, а в топлите юнски нощи жабите пеят така силно, че се чуват чак от главната алея.